Архитектът на Неунищожимата България: Как Княз Борис I изигра Изтока и Запада и създаде „Държавата на Духа“

Когато Борис I сяда на българския трон през 852 г., той заварва държава, която е мощна като територия, но вътрешно разкъсана и уязвима. България е обградена от две християнски империи, а самите българи все още са разделени от различни вярвания и обичаи. Най-големият проблем на Борис е, че няма нито една спечелена голяма война на бойното поле. Неговите съвременници вероятно са го смятали за слаб военен лидер. Но Борис притежава нещо много по-опасно за враговете на България от меча – гениално стратегическо мислене с хоризонт от векове напред.

През 864 г. Борис взема съдбоносното решение да приеме християнството от Константинопол. Той бързо осъзнава скрития капан: византийските свещеници, които пристигат в България, не носят просто вяра, а са агенти на чуждо влияние, чиято цел е да асимилират българите и подчинение на Римската империя. Гърците отказват на Борис независима българска църква и настояват богослужението да се води на гръцки език.

Тогава Борис I разиграва най-великата геополитическа шахматна партия в средновековна Европа, използва Рим като оръжие срещу Константинопол.

Големият дипломатически „тролинг“ над Византия

През 866 г. Борис изпраща пратеници в Рим при папа Николай I. Те носят секретен списък от 106 изключително директни въпроса. На повърхността тези въпроси изглеждат като битово любопитство, но под тях се крие жесток капан за Ватикана и Византия. Борис казва на Папата: „Византийците ми налагат безумни правила. Кажете ми вие, като най-висока инстанция на Запад, кое е грях и кое не?“

Папа Николай I, усещайки златния шанс да откъсне България от влиянието на Константинопол, започва да отговаря изключително подробно и прагматично. Така се ражда историческият документ „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“:

• Гърците казват: „Грях е жените ви да носят панталони под сукманите, това е езичество!“ Папата отговаря: „Няма никакво значение какво носят жените ви, стига да са морални и добри християнки.“
• Гърците казват: „Грях е да се къпете в сряда и петък, защото тогава се пости!“ Папата отговаря: „Хигиената не е грях. Къпете се, когато имате нужда, гърците прекаляват.“
• Гърците казват: „Конската опашка като военно знаме е демонски символ!“ Папата съветва: „Заменете я с Кръста на бойното поле, но ние уважаваме вашите военни традиции.“

С тези отговори Борис постига две колосални цели. Първо, той кара Папата официално да признае и узакони специфичния бит, право и традиции на българите, превръщайки ги в международно признати норми. Второ, когато Константинопол разбира, че Рим влиза в България, изпада в ужас от геополитическо обкръжение. Византийският император веднага омеква и на Осмия вселенски събор през 870 г. българите получават това, което никой друг народ не е получавал дотогава – своя автономна Българска църква.

Превратът от 893 г. и раждането на „Държавата на Духа“

Борис взема автономната църква, но знае, че докато езикът в нея е гръцки, опасността от асимилация остава. През 886 г. той дочаква своя най-велик миг – в България пристигат учениците на Кирил и Методий (Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий). Борис не просто ги подслонява – той им дава пълната държавна мощ, финансиране и логистика, за да създадат Преславската и Охридската книжовни школи.

През 893 г. на историческия Преславски народен събор Борис I извършва финалния и най-важен държавен преврат:

1. Официално обявява старобългарския език(това е старият български език с включени нови думи и понятия от новата християнска религия) за единствен държавен и богослужебен език.
2. Заменя гръцката писменост с новата българска азбука „Българица“.
3. Премества столицата от езическата Плиска в християнския Преслав.

С този акт Борис извършва нещо невиждано в тогавашния свят, където се е смятало, че Бог може да се слави само на три езика (еврейски, гръцки и латински). Той създава национален имунитет.

Българският софтуер, който превзе Източна Европа

Най-великият мащаб на Борисовото дело обаче се разкрива във вековете напред чрез една мирна, но тотална културна колонизация на източноевропейския свят, включително земите на днешна Русия, Украйна, Беларус, Сърбия и Румъния.

Преди този период в тези огромни територии живеят десетки различни източноевропейски племена и народи, които говорят съвсем различни и често напълно неразбираеми помежду си езици. Те нямат обща идентичност, писменост, нито развита държавна терминология. Когато в края на IX, през целия X и XI век тези разпокъсани народи контактуват и търгуват с България,  започват да приемат християнството и да изграждат своите първи княжества, те заимстват наготово целия държавен, административен и духовен апарат от България. Стотици български книги, закони и учители заминават на север и запад.

Това мащабно заимстване на българския книжовен код оказва три фундаментални влияния:

1. Изкуственото езиково сближаване

Чрез налагането на старобългарския език като единствен административен и богослужебен стандарт, коренно различните езици на тези източноевропейски народи претърпяват радикална трансформация. Те започват да приличат на българския език и наред с това – силно да заприличват помежду си. Модерните езици на Русия, Украйна или Сърбия израстват директно върху граматичната и лексикалната матрица, изкована в Преслав и Охрид.

2. Предаване на понятията за държава и право

Източните племена нямат думи в собствените си езици, с които да опишат сложни държавни и правни процеси. България им предава целия си политически речник. Думи за държавност, управление и правораздаване като „Цар“, „Княз“, „Държава“, „Закон“, „Съд“, „Власт“, „Правосъдие“, „Гражданин“, „Община“ са юридически дефинирани в България и пренесени наготово. Тези народи започват да мислят за държавност и право през призмата на българското мислене.

3. Пренасяне на моралната и ценностна матрица

Цялата ценностна система на източно европейските народи – думи като „Съвест“, „Благочестие“, „Милосърдие“, „Грях“, „Смирение“, „Възкресение“ – влиза в техния бит чрез българските преводи на Светото писание. България им дарява готови културни и християнски традиции, устави и празнични цикли, които оформят битието им за хилядолетие напред.

Защо Борис I е най-великият български държавник?

Когато една държава се крепи само на спечелени войни и територии, тя изчезва в момента, в който загуби следващата война или когато владетелят ѝ умре. Ако Борис беше заложил само на меча, България щеше да бъде претопена по време на византийското робство или на 500-годишното османско владичество.

Но Борис даде на българите нещо, което никоя чужда армия не можа да победи с меч: собствена писменост, собствен език и собствена църква. Дори когато нямахме царе, граници и войска, българите имаха своите книги, букви и християнски традиции. Те пазеха съзнанието им кои са те.

Симеон Велики изразходва златния фонд и кръвта на нацията в преследване на химерата да стане император на Константинопол. Иван Асен II просто разшири териториалните граници на България на 3 морета. Но Княз Борис I изгради неунищожимата матрица на българската идентичност. Неговите военни победи бяха нулеви, но неговият интелектуален софтуер превзе, уеднакви езиково и цивилизова половината европейски континент.

Той доказа, че истинският велик държавник не е този, който пролива кръв на бойното поле, а този, който засява ДУХ, който остава непобедим през вековете.